Земя, целуната от Ботев

Честит 3-ти март!

Земята, в която живеем, днес не потръпва от гърмежа на черешовото топче и гръмовния глас на Боримечката, нито от стъпките на ония мъже, които я кръстосваха нашир и надлъж, за да пробудят народа и да коват буни. Тогава, преди 140 години, тази земя носеше името на ония, които я бяха завладели с ятаган и полумесец, а суровите мъже отвъд Дунава я гледаха със сълзи в очите и с непоносима болка в изпосталелите си гърди. Но точно в тези времена се раждаха апостоли, които изричаха огнените си слова и повличаха народа под знамената на революцията. Най-достойните не доживяха да видят родината си свободна, умирайки с най-святия блян в сърцето - свободата на България.

Едва ли можем да кажем колко достойни българи орисаха тази земя да бъде свободна, по свой си начин и с различна сила. Мнозина от тях потънаха в забвение, но днес няма българско дете, което не знае имената на Ботев и Левски. Христо Ботев, „роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповядва и да прави епохи” - както пише за него един друг български гений - Захари Стоянов.  Огнената личност с огнените слова в огнените си стихове и огнения си живот, който не се побира в домашния уют и кротките вечери под асмата. Няма такъв миг, в който Ботев да постави на кантара от едната страна собственото си благополучие, а от другата - свободата на България, когато „тиранинът върлува в земята ни, коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен”. Вместо няколкото жълти копчета по военната „униформица” и нашивките, които биха му донесли обществен престиж във висшите кръгове, вместо „шапчицата с лустросано ширитче” и щастливия бит на баща на голяма челяд, той избира  запустялата воденица, да яде на два дни веднъж, да живее и разделя радост и скръб с ония, които обикновеният народ е считал за измета на България - с хъшовете и хайдутите, които нямали домове с лозници и спяли в съмнителни кръчми. Но рамо до рамо точно с тези хора Христо Ботев се изправя срещу цяла една империя с безумната решителност да я събори. 

И когато на 16 май 1876 година стъпва със своите 200 другари на Козлодуйския бряг, Христо Ботев коленичи и целува родната земя. Тази земя, по която и ние днес стъпваме. Развяли са знамето, на което пише: „Свобода или смърт”. Вероятно ентусиазмът им е граничел с безумие и вече са си представяли свободна България. Очаквали са към тях да се присъединят много българи - напусто. В селата кепенците на прозорците са затворени, къщните порти - залостени. Еуфорията полека отстъпва място на скръбта. И на яростта. Вече със сигурност са били готови да умрат. На върха. Самите те са били връх, а най-висок между тях се е извисявал Христо Ботев. Където и да отидеше огненият поет, публицист и революционер, все щеше да е Връх... 

Никога не бива да забравяме, че живеем в земя, целуната от Христо Ботев.